Ужасът да гледаш деца с разлика под 2 години

Досега си търках зачервените си от плач очи, отпивайки втора чаша кафе със задължаващ надпис: „Най-добрата майка в света“.
Опитвах се също така да попреча на едното дете да грабне кухненския нож, докато неистово крещях на другото да престане са скача върху кревата. Обратно на онова, което твърди моята чаша за кафе.

Вярвайте ми, тези дни се чувствам всичко друго, само не и „най-добрата майка“.
Вероятно съдя себе си твърде сурово. Но и децата напоследък непрекъснато ми ходят по нервите. И двете сега преминават през труден етап от развитието си и това е ад.
Защо? Защото да отглеждаш прохождащи хлапета е наистина изпитание.

Не, аз не съм просто уморена. Аз съм изтощена. Емоционално, психически и физически. Реално си давам сметка колко е трудно, когато децата са с 18 месеца разлика във възрастта.
Всичко най-ужасно е по две: два наакани памперса, две оплескани бодита, два зъба, които пробиват едновременно, двоен хаос в цялата къща.

В началото беше трудно. А сега? Сега е още по-трудно. Ще кажете обаче, че сърцето ми е пълно и всичко е по две, и ще сте абсолютно прави.
Майчинството беше златно, докато бебето беше малко. То спеше в 95% от времето и не беше особено активно. Вярно е, че аз кърмех на 2 часа, а по-големият син преминаваше през фаза „ревност“ и се опитваше да приеме, че той вече не е във фокуса на цялото ми внимание.
Връщайки се назад сега оценявам, е това е било на-леката част.
Сега аз имам 2,5-годишен син и друг на 2 години и съм на прага на силите си. Не драматизирам, въобще.
Ако сте любопитни да узнаете защо, ето тук ще изброя няколко причини. Ако имате деца с малка разлика във възрастта, вероятно ще откриете съвпадения.

1. Започнаха да се бият един друг
Мислех си, че до този етап има още много време. Не си представях, че ще съм рефер, който отсъжда кога по-големият трябва да освободи малкия от мъртвата хватка и „ключа“, който ръцете му са стегнали около главата на малкия в опит да го повали на земята.

Чувствам се като звероукротител – по-често се налага да ги разтървавам, отколкото мога да седна на стол.
И не става дума само за физически бой, а за безспирна конфронтация във всеки мисъл на думата – кой има по-хубави играчки, кой има по-хубава купичка за храна (те са еднакви и са сини и двете), кой е получил по хубава храна ( и на двамата съм дала ягоди).
Усещам, че прекарвам 95% от времето си да ги убеждавам и агитирам, че трябва да се обичат като братя.

2. Един от двамата ВИНАГИ е ядосан на другия
Единствено време, в което моите момчета са доволни, и това се случва едновременно, е когато ядат или, когато спят.

3. Един от двамата ВИНАГИ е буден
Двамата НИКОГА НЕ СПЯТ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ. Не мога никога и по никакъв начин да ги сложа след обяд в леглото и да заспят по едно и също време. Никога.
Това означава, че успоредното заспиване и будене, вероятно ще е златно време. Но то така и не настъпва.
Вечерно време настава битка, докато по-големият най-накрая заспива в нашето легло и продължава да се хвърля и върти.

4. Винаги преминават през определен период
Един от двамата винаги преминава през някаква фаза на развитие, което прави живота ни ад, защото малко преди това и другият е преминал през нея и е гневен и сърдит.

5 . Излизането ни навън е като безумен маратон
Ако мога да си стоя 24 часа седем дни в седмицата в къщи (без риск, че аз или момчетата ще превъртим напълно), с удоволствие ще го направя. Защото излизането е безумно дълъг процес на подготовка и е страшно да си извън дома с 2 момчета.
Така е по-добре въобще да не го правя.

6. Пазаруването с тях е ад
Ако трябва да опиша какво е точно ад, вероятно е точно това - да влезеш в магазин с двама 2-годишни калпазани ...
Усещам го с всеки опънат нерв. И го ненавиждам с цялото си същество.

7. Заразяват се един от друг
Ако единият от двамата има лош момент, гаранция, че другият също ще го получи. Малкият обича да пищи и, ако по-големият се занимава мълчаливо с нещо, на минутата реагира.
Най-лошото настъпва, когато двамата са в колата и се „включат“ едновременно.
Виждате, че има причини (тези и много други) които правят отглеждането на двама малчугани толкова изтощително.

Laura Bower, адаптация Мона Василева